момèнт ж. (лат.). 1. Много кратко време, откъс от време; миг. За момент той замлъкна, сякаш за да си поеме дъх. Караславов. Обръщам се и за момент изглеждам пътя назад. Л. Стоянов. || Кратък период, откъс от време, в който става нещо, извършва се или настъпва нещо. В същия този момент зад гърба ми едно истерическо ха-ха-ха-ха! разцепи въздуха. Ал. Константинов. Благоприятен момент. Критически момент. Решителен момент. Сгоден момент. В момент на раздразнение. 2. Кратък период от време в развитието на нещо; етап. Исторически момент. Преломен момент. Драматичен момент. 3. Положение, обстоятелство. Възлов момент. Момент в развитието на действието. □ Използвам момента ‒ използвам сгодния случай. Пропуснал момента ‒ пропускал сгодния случай.
|