момѝнство, мн. няма, ср. 1. Години, когато девойката момува; момински години, момуване. Изправиха се за миг пред очите ѝ и нейното моминство, и нейните срещи с Младенча. Влайков. Снаха му, която през моминството си беше буйна, галено го гълчеше. Елин Пелин. 2. Целомъдрие на мома; девство, девственост. Нещо по-страшно от мъките на стенещите беше притъпило в душата ѝ всичко друго и беше оставило само мъката по озлочестеното ѝ моминство. Хар. Русев. И е далеко отишла / у пусти гори зелени, / до самодивски селища, / на моминския кладенец. / Там се Марийка окъпа, / моминство ѝ се повърна. Нар. пес.
|