|
момчè, мн. -та, ср. 1. Дете от мъжки пол. Противоп. момиче. Две дечица имаше като ангелчета ‒ едно момче и едно момиче. Влайков. Да си жив, сине, да си живо, моето момче, ‒ казваше старецът и го милваше по главата. Елин Пелин. 2. Разш. Млад мъж; момък, юноша, младеж. Ваш Еньо е добро момче. Коя майка няма да даде чедото си нему? Елин Пелин. Беше най-добрият момък в селото. Будно момче. И твърдо, решително. Хар. Русев. Стоил войвода беше слязъл с момчетата си от Балкана. Йовков. 3. Остар. Младеж, прислужник обикн. в заведение (кръчма, кафене и под.). Момче, дай две бири!
|