|
момчèшки, -а, -о, прил. Присъщ на момче. Имаше снага на някой великан, а лицето му беше си останало голобрадо, момчешко. Йовков. Момчешки ум.
момчèшки. Нареч. от прил. момчешки. Въпреки че се стараеше да се показва за сериозен и улегнал мъж, той още от вратата се развика по момчешки: ‒ Другарю агроном!... Имаме си кола! Ура! А. Гуляшки.
|