мòмък, мн. момцѝ, зват. мòмко, м. 1. Млад неженен мъж; ерген, младеж. Хорото се разтури ‒ моми, момци, жени и деца хукнаха също нататък. Елин Пелин. Това говореше млад момък с изправено чело и стиснати юмруци. Смирненски. Аз съм български войвода, / момци ми са тез, / ний летиме за свобода / кръв да лейме днес. Вазов. 2. Диал. Младоженец.
|