монàх, мн. -си, м. (гр.). Духовно лице, обрекло се да води безбрачен живот в манастир съобразно църковните правила; калугер, инок. Тамо в дън горите атонски високи, / ... / във скромна килийна, потънала в сън, / един монах тъмен, непознат и бледен, / пред лампа жумеща пишеше наведен. Вазов.
|