монахѝня ж. Църк. Жена, която се е обрекла да води безбрачен, аскетичен живот в манастир, съобразно църковните правила; калугерка. После покровителката ѝ я направи послушница в метоха, сиреч момиче, което се приготвя за монахиня. Вазов. Отсреща им се зададоха няколко калугерки, пред които вървеше една по-стара монахиня със сребърен кръст на гърдите. Ст. Загорчинов.
|