монèта ж. (лат.). Метален паричен знак; пара. Бай Ганьо извади кесията си..., бръкна до дъното, нарина една шепа монети. Ал. Константинов. Вземи за хляб ‒ додаде старият майстор и хвърли на тезгяха една медна монета от десет пари. Дим. Талев. Златна монета. Дребна монета. || Паричен знак. □ Заплати ми със същата монета ‒ отговори ми със същото. Приемам за чиста монета (книж.) ‒ приемам, смятам нещо за истина. Разменна монета ‒ нещо, което при преговори се жертва, за да се получи друга придобивка.
|