монопòл м. (гр.). Иконом. 1. Изключително право на едно лице, група лица или държава върху търговията, промишлеността или производството на нещо. Държавен монопол. Спиртен монопол. Тютюнов монопол. 2. Обединение, възникнало при концентрацията и централизацията на капитала, което господства в някои клонове на производството и търговията с цел осигуряване на максимална печалба; картел, синдикат, тръст, концерн.
|