|
монотòнен, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Еднообразен по тон. Само едрият стенен часовник ритмично напяваше монотонната си песен. Смирненски. Бай Ганьо, унесен от монотонните удари на локомотива, почна да дреме. Ал. Константинов. Дори птичка не се обаждаше откъм градината а сънната тишина, която поглъщаше и монотонното шуртене на чешмата в двора. Дим. Талев. Монотонен глас. Монотонно четене. 2. Прен. Еднакъв, еднообразен, досаден. Хората се оживиха..., защото сред монотонния живот на градчето дойде нещо странно, нещо небивало. Елин Пелин.
|