морàл, мн. няма, м. (лат.). Книж. Съвкупност от условни норми, принципи, които определят отношенията на човеците един към друг и към обществото; нравственост. || Поведение, съобразено с изискванията на нравствеността. И строгият морал и мъжествената енергия ѝ придаваха нещо странно. Йовков. Нощното приключение на най-малката му сестра засегна чувството му за морал и чест. Дим. Талев. □ Чета морал (разг.) ‒ поучавам, като отправям упреци.
|