мòре частица. Диал. 1. При обръщение към някого. Не казах ли ти, море Продане, да се не жениш за Латинка. Каравелов. Леле моя / ти Пирин планино! / Море черно / цариградско вино! Яворов. 2. При заплашване, закана. Море ти..., само да не си оставила, аз ще те оправя! Ст. Даскалов. 3. В разговор ‒ при възражение; абе. Ти си сбъркал пътя, дядо! ‒ Море не съм го сбъркал аз..., знам аз кой за къде е. Елин Пелин. 4. При колебание между две възможности; абе. Море, да са партизаните, халал да им е, ама да не са нашите вълци. Ст. Даскалов. 5. В народни песни ‒ без определено значение. Шетба шета море крал Миаил, ‒ / шетба шета по Латина града. Нар. пес.
морè, мн. -та и (поет.) моря̀, ср. 1. Голямо пространство от солена вода, което образува част от водната повърхност на земята и се свързва с океана, обикн. чрез пролив. Морето игриво менеше цвета си от хоризонта към брега, широко, необятно, със запалени от залеза облачета по чертата, » която се сливаше с небето. Д. Добревски. Аз с тебе ще тръгна ‒ ... / далеч зад моря и гори. Дебелянов. Видях аз морето ‒ зелено и тъмно, / и белия кораб на път. Багряна. Направи добро и го хвърли в морето. Погов. За брат ‒ до море, за либе ‒ през море. Погов. || Много голямо езеро със солена вода. Каспийско море. Аралско море. 2. Прен. Голям простор, необятна шир. Това бяха едни ниви само... ‒ зелено и безбрежно море, което се люлееше и вълнуваше на светли талази. Йовков. Белеят се пътищата, а на запад зеленото море на нивите, заляно със слънце, прелива талазите си и блещи. Йовков. Зад сините планини на изток, из едно море от светлина..., се показваше пламналото лице на майското слънце. Елин Пелин. 3. Прен. Голямо количество от нещо. Наоколо е море от хора. Влайков. Немощните думи на стареца се вада виха в едно море от скърби. Елин Пелин. □ Затворено море ‒ море, което се свързва с океана чрез много тесен пролив. Капка в морето (разг.) ‒ съвсем незначително, малко. Мисля, че морето е до колене (разг.) ‒ мисля, че не съществуват пречки и затруднения, че всичко е много лесно. Направил дупка в морето (разг.) ‒ нищо не е направил. Открито море ‒ море, което се свързва с океана чрез широк пролив. Излаз на открито море. Плувам в открито море ‒ плувам навътре в морето, далеч от бреговете.
|