|
мòрски, -а, -о, прил. 1. Който принадлежи на море. Стоя край морския бряг и гледам вълните. Елин Пелин. Мятат се, пляскат, реват / тъмните морски вълни. П. П. Славейков. Морско дъно. Морски пясък. 2. Който живее или расте в морето. Морски рак. Морски риби. Морски водорасли. 3. Присъщ, свойствен на море. Морски вятър. Морски климат. 4. Който се намира край море. Морска държава. Морски бани. Морска почивка станция. 5. Който е свързан с военния флот и мореплаването. Морска база. Морско сражение. □ Морска болест ‒ болезнено състояние при пътуване по море, вследствие на морското вълнение. Морски възел (спец.) ‒ мярка за дължина, равна на 1852 м. с която се определя скоростта на кораб. Морски вълк ‒ опитен моряк. Морска звезда (зоол.) ‒ вид морско животно от групата на бодлокожите. Морско свинче (зоол.) ‒ бозайник от рода на гризачите, без опашка. Cavia cobaya; Cavia porcellus. Морско равнище (геогр.) ‒ изходна точка за измерване на височина. Морска сол ‒ сол, получена от изпаряването на морска вода.
|