|
мост, мòстът, мòста, мн. мостòве, мòста (сл. ч.), м. 1. Съоръжение, по което се преминава над река, пропаст, железопътна линия и под. Тоя мост, дървен, на четири каменни подпорни, висеше високо над реката. Вазов. Долу Марица се слушаше като шуми буйно под тъмните арки на моста. Величков. Един дълъг дървен мост е прехвърлен през реката. Вазов. Заправил великият майстор голям мост, който да свърже два бряга, два свята. Л. Каралийчев. 2. В зъботехниката ‒ метална пластинка със зъби по нея, прикрепени за два раздалечени зъба. 3. Спорт. Гимнастическо упражнение, при което тялото заема дъгообразно положение с гърдите нагоре, като се опира на земята с дланите и ходилата. □ Капитански мост ‒ издигнато място при носа на кораб, с кабина, на което стои капитанът; мостик. Понтонен мост (воен.) ‒ мост, направен върху понтонни лодки. Ставам мост някому (разг.) ‒ допускам да бъда използван от някого като средство за постигане на користни цели. С големците се не боря / и им ставам сявга мост. Вазов.
|