|
мотàя, -àеш, мин. св. -àх, несв., прех. 1. Навивам конци, прежда, канап и под. обикн. на мотовилка. Мотая прежда. 2. Разг. Клатя, махам, обикн. ръце, крака. Не можеше да се заседи спокойно на едно място и току мотаеше по всички посоки дългите си ръце. Дим. Талев. 3. Прен. Разг. Протакам, разтакам, обикн. някаква работа. Мотаха преписката с месеци, докато най-после им разрешиха. Ст. Даскалов. 4. Прен. Разг. Разигравам, лъжа, играя някого. Игра ме той, лъга ме, мота ме на воденицата, колкото си искаше! Йовков. мотая се страд.
|