мотàя се, -àеш се, мин. св. -àх се, несв., непрех. Разг. 1. Ходя нагоре-надолу без определена цел; разтакавам се. Напразно войникът се мотаеше из двора с око към белите перденца, напразно дремеше с часове в тясната кухня. Вежинов. 2. Въвирам се в краката на някого и му преча на движенията. Шинелът му беше извънредно голям..., сухарната торба се мотаеше под коленете му като торба на просяк. Йовков.
|