мотѝв м. (лат.). 1. Повод, предлог за извършване на някакво действие. Главният и изключителен мотив на неговите действия е благото на народа. Ал. Константинов. 2. Довод в полза на нещо. Имам сериозни мотиви в подкрепа на този факт. 3. Литер. Най-прост елемент на темата или сюжета на литературно произведение. 4. Муз. Най-малкото музикално построение, което съставя характерна част от музикална тема. Той свиреше с уста мотив от стара народна песен. Ем. Станев. Оркестърът свири народни мотиви. Вазов. 5. Фигура в шевица, орнамент и др. Шевица с народни мотиви.
|