мотѝка ж. Вид ръчно земеделско сечиво, което представя металически полукръг, прикрепен на дълга напречна дръжка. Млада жена върти мотиката и прекопава трендафила. Каравелов. Качѝ се веднага на тавана над плевнята, там има мотики, копачки, свали ги, днес ще прекопаем градината. Дим. Талев. Рало и мотика хранят света. Погов. Лозето не ще молитва, ами мотика. Погов.
|