Речник

му. 1. Вж. той и то. 2. Като частица. I. С глаголи: а) За изразяване на пренебрежение по отношение на това, което става или ще става. Засмя се и, без да му мисли много, полетя с дружината си право към шарампола. Йовков. Не мога да разбера какво си се загрижил за бързия влак. Има там кой да му мисли. А. Каралийчев. Наистина Първан позадлъжня малко, но кой му гледа такива дребни работи. Ал. Константинов. б) За засилване смисъла ‒ в изрази като: Да му опустее! Да му се не види! в) За засилване смисъла ‒ при увещаване. Хвани се на хорото, земляк! Не му мисли! Йовков. г) При закана. Ана, мисли му! ‒ закани ѝ се той с пръст. ‒ Който пилее по вятъра народна пара, на съд отива. А. Гуляшки. Ако още веднъж ме оставиш тъй, та да ходя да те търся, да му мислиш! Йовков. II. С други части на речта: 1) При членувани съществителни имена с неодобрително значение. Хай човекът му с човек! Къде е отишъл? Л. Стоянов. Брей, диването му недно! ‒ прекъсна го старецът ‒ каква беля, господин поручик? Хар. Русев. Господ да го порази, изедник с изедника му! ‒ проклинаше го бабичката. Караславов. 2) При членуваното прилагателно пустият: а) За изразяване на задоволство, радост. Но каква величава, каква живописна, каква хубава е пустата му Искърска клисура! Вазов. б) За израз на неодобрение. Пустият му човек, какво направи!