Речник

мỳзика ж. (гр.). 1. Само ед. Тоново изкуство, което изразява преживявания, настроения и идеи чрез хармонични съчетания от звукове. Симфонична музика. Оперна музика. Танцова музика. 2. Само ед. Произведение на това изкуство. Маестро Атанасов е написал музиката на операта „Гергана“. 3. Само ед. Разг. Изпълнение на музикално произведение. Додето се разхождах насам-нататък и събирах мислите си, през стените се чу музиката на „Травиата“. Вазов. 4. Оркестър от духови инструменти. Като заправим сватбата, ще вземем музиката от града. Да загърми оная банда, та полето да се цепи. Йовков. 5. Само ед. Съчетание или редуване на звукове, които са приятни за ухото; мелодия. Пушкин и Лермонтов са ми откривали тайната на стихотворството, давали ми са уроци по музиката на речта. Вазов. Ние пръв път слушахме руски стихове. Тяхната музика омайваше слуха ми и сърцето ми. Вазов. □ Вокална музика ‒ музика, която се изпълнява от хор или от отделни певци. Инструментална музика ‒ музика, която се изпълнява с музикални инструменти.