|
мỳкам, -аш, несв., непрех. Диал. 1. Муча. Съща нощ е ден без светлина. / Мукат гладни крави, псета вият. Ракитин. 2. Прен. Издавам проточени звукове, прилични на мучене. Хаджи Генчо държал корема си и с двете ръце и говорил или, по-правилно да кажа, мукал своето любимо хъ-хъ-хъ. Каравелов.
|