|
мундщỳк, мн. -ци, -ка (сл. ч.), м. (нем.). 1. Част от духов музикален инструмент, която при свирене се слага в устата или се допира до устните. Мундщук на кларинет. Мундщук на флигорна. 2. Част от обвивка на цигари, направена от тънък картон, която се захапва при пушене. 3. Металическа част на юзда, която се поставя в устата на коня. Всичките му усилия да спре коня пропаднаха напразно, макар да му се струваше, че разкъсва устата му с мундщука. Вежинов.
|