мỳргав, -а, -о, прил. За цвят на кожата на лицето или тялото ‒ възтъмен. Усмивката избяга от сухото му, младо, мургаво циганско лице. Елин Пелин. Лицето на Рангела, колкото беше мургаво, още повече почерня. Кр. Григоров.