|
мустàк, мн. -ци и (остар.) -ки, м. (гр.). 1. Космите над горната устна на мъж. Под голямото дърво на сянка седи някакъв юнак в селски дрехи, охранен, червендалест, със засукани мустаци. Йовков. А между горната устна и носа беше прилепил едни огромни черни мустаци. Вазов. Македонски си сучеше гневно мустаците. Вазов. 2. Твърди дълги косми по горната устна на някои животни. Мустаци на котка. 3. Пипала около устата на риба, рак и др. □ Смея се под мустак ‒ усмихвам се едва забележимо. Дядо Гено не харесваше нещо, настояваше да се направи инак, но, като виждаше, че всеки работи както си знае и само се подсмива под мустак, кипваше. Йовков.
|