|
мỳся се, -иш се, мин. св. -их се, несв., непрех. 1. Придавам суров, сърдит |вид на лицето си; мръщя се, въся се. Той се сърдеше на най-малката невярност в разказа на другаря си, викаше и гневно се мусеше. Вазов. 2. Прен. Разг. Заоблачавам се. Небето се муси, ще вали.
|