Речник

мухà ж. 1. Дребно двукрило насекомо, твърде разпространено из жилищата. Musca domestica. Стана тъй тихо, че, дето се казва, муха да бръмне, ще се чуе. Йовков. Около главата му бръмчаха рояк мухи. Елин Пелин. 2. Название на всяко едно от голям брой насекоми от семейство двукрили. Musca. Една голяма зелена муха само се завършва около главата му. Чудомир. Калъчев разправяше за едни мухи, що изсушават сега рилските борови гори. Вазов. 3. Дребно двукрило паразитно насекомо, което се храни с кръв от конете и други животни. Hippobosca equina. Но като напече слънцето, като взе да се чува мухата, от която щръклее добитъкът, работата стана тежка. Йовков. 4. Диал. Пчела. По ръцете и по шията му имаше тели... ‒ Не махай с ръце, че, ако разсърдиш мухите, ще ни надупчат като решето. Йовков. □ Вижда ми се като муха ‒ вижда ми се съвсем дребно, нищожно. Влязла му муха в главата ‒ втълпила му се някаква мисъл, идея. Лапам мухи ‒ бездействам. Мрат като мухи ‒ мрат в голям брой. Пускам муха на някого ‒ внушавам някому нещо, което го заинтригува; подстрекавам.