|
мушамà ж. (араб.). 1. Покрита с непропускливо вещество материя. При една длъгнеста, четвъртита, покрита с черна мушама маса седеше на стол мировият съдия. Вазов. 2. Връхна дреха от непропусклива тъкан за предпазване от дъжд. Имахме слънце, мъгла, облаци, трескавица, мълнии, дъжд, ‒ смееше се докторът, като си изтърсваше мушамата. Вазов.
|