|
мъглà ж. 1. Гъсти водни пари в долните пластове на атмосферата, които правят въздух; непрозрачен. Студена мъгли покрива града и ситен дъжд ръми навън. Елин Пелин. Над тебе Пирин / издига гранити, / обвити в сиви мъгли. Вапцаров. Над морето / надвиснала е гъста утренна мъгла. Величков. || Обр. Гъста мъгла дим от тютюна пълнеше кафенето. Вазов. Полето беше почерняло..., а над хоризонта, сред раздиплените мъгли от прах, беше се показал месецът. Йовков. 2. Прен. Неяснота, неразбраност, забърканост. Подир първата неволна радост, че ще има бой със сърбите, във Вълновата глава стана мъгла. Вазов. 3. Прен. Смущение на зрението; притъмняване. Пред очите му падна мъгла и той загуби съзнание. □ Вятър и мъгла (разг.) ‒ празна работа. Гоня мъглите ‒ напразно преследвам някаква цел или нещо. Ходя като в мъгла ‒ лутам се насам-натам без посока.
|