|
мъдрèц1, мн. мъдрецѝ, м. Човек с големи познания и опит. Поколения от мъдреци велики са дивили света с произведенията на своя ум. Вазов.
мъдрèц2, мн. мъдрецѝ, -èца (сл. ч.), м. Всеки от последните зъби в челюстта, които поникват след юношеската възраст. Архиварят, зинал срещу едно кръгло огледалце..., диреше причините за непоносимите болки, които му причиняваше единственият му мъдрец. Чудомир.
|