мъ̀дър, -дра, -дро, мн. -дри, прил. 1. Който има много познания, опит и ум. Сетиха се, повикаха / и дяда Антона, / че е стар човек и мъдър, / като Соломона. Вазов. 2. Който съдържа мъдрост. Той сякаш искаше да следва мъдрата поговорка: „Залудо шетай, залудо не стой“. Вазов. Мъдър съвет. Мъдри думи. Мъдра политика.
|