|
мъж, мъжъ̀т, мъжà, мн. мъжè, м. 1. Лице в зряла възраст от противоположен на жената пол. Мъже, жени, / народ, / ще строим завод / на живота. Вапцаров. || Лице от мъжки пол. || Виден обществен деятел. Държавен мъж. Мъж на науката. 2. Обикн. с притежателно определение ‒ съпруг. Магдалина, като чакаше мъжа си, изглеждаше богатата стая. Вазов. 3. Прен. Храбър, смел човек; юначага. Ръцете не кръстосвай пред бедите. / По-лют ли е врагът ‒ пò мъж бъди. Вазов. Спи ми, / рожбо моя, / и кога порастеш ‒ / за родината / своя / като мъж да умреш. Хр. Радевски. □ Бял мъж (диал.) ‒ вид ястие от прясно сирене и брашно.
|