мъждѝв, -а, -о, прил. Който мъждее, свети слабо; мъжделив. В опушения фенер на стената едва блещукаше мъждива лампа. Г. Райчев. В потъмнялото село трепкаха тук-таме мъждиви светлинни. А. Каралийчев.