|
мъ̀жки, -а, -о, прил. 1. Който е свойствен на мъж. Мъжко достойнство Мъжки глас. 2. Който е предназначен за мъж. На първи план около бараката са изправени манекени, облечени в шопски мъжки и женски костюми. Ал. Константинов. Мъжки пансион. Мъжка баня. Мъжки манастир. 3. Който се отнася до съпруг; мъжов. Роднина по мъжка линия. 4. За животно ‒ което е от пол, противоположен на женския. Мъжка свиня. 5. Като същ. ‒ същество от мъжки пол. Съседите и съмахленците дори ни и завиждаха, че си имаме мъжка ръка у дома. В някои къщи мъжко не се и срещаше. Бяха останали само жени с деца. Кр. Григоров. И ето, над леко зелените тъмни върби... се явяват близко една до друга две диви патици... Мъжката върви малко напред. Елин Пелин. □ Мъжки род (грам.) ‒ граматическа категория на съществително, пред което може да се постави определение един, напр.: един човек, един дядо, един баща, а също и на прилагателни и на местоимения.
мъ̀жки. Нареч. от прил. мъжки. Залови се мъжки за работа и не се бой. Йовков.
|