|
мъ̀ка ж. 1. Силно душевно или телесно страдание. Очите на стария иконописец се изпълниха със сълзи, мъка задуши гърдите му. Йовков. И. трудът от ропот сподавен, / от проклятие, / мъка, / протест ‒ / се обърна / е дело на слава, / на геройство, / доблест и чест. Хр. Радевски. И във злоба безсилна пак били го ‒ диви и зли. / В страшни мъки се свивал, но дума не им промълвил. Вес. Георгиев. || Измъчване. Казват, че изказал работата, горкият, под мъката. Вазов. 2. Прен. Диал. Ад, пъкъл. Пред колата вървят двама-трима възрастни турци... ‒ Господ да порази и нея и тях, кучешките синове. В мъката да ги прати, при рогатите дяволи. Влайков. 3. Значително усилие, необходимо да се извърши нещо. Ние се качваме с мъка, с напъване. Л. Стоянов. Вратите се отваряха и затваряха с мъка. Г. Велев. 4. Прен. Диал. Придобито, изработено с труд. Как тъй ще влезеш в чужда нива, да тъпчеш на човека стоката му, мъката му? Йовков. □ С мъка ‒ с усилие, едва. Танталови мъки (книж.) ‒ нетърпимо страдание, предизвикано от виждането на близката цел и съзнаването на безсилието да бъде тя достигната.
|