|
мъ̀кна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. мъ̀кнат, несв., прех. 1. Влача, тегля със себе си. Тая сутрин викам на жената: ‒ Не ме изпращай. Като тръгна на лов не ме изпращай. А тя мъкна чехлите си чак до пътната врата. Елин Пелин. Подпирам се с две ръце на пушката и едва мъкна ранения крак. Л. Стоянов. 2. Нося, пренасям с усилие нещо тежко. Пет години пренасял железа, пирони, търкалял пълни варели, мъкнал на гръб сандъци. Чудомир. 3. Диал. Измъквам. Папунякът рови с дълъг клюв в ровката земя да мъкне червеи от там. П. П. Славейков. Но в Чакър дере наистина гъмжат раци. Лягаме по корем и един по един светкавично ги мъкнем из водата. Смирненски. 4. Водя със себе си без нужда някого. Където отиде и брата си мъкне. мъкна се страд.
|