|
мъ̀лния ж. 1. Изпразване на атмосферното електричество между два облака или между облак и земята във вид на огнен зигзаг; светкавица, гръм. Мълния заслепителна продра облаците. Вазов. Внезапно мълния светна и след нея по-силна гръмотевица разпръсна планинските самотии. Вазов. 2. Прен. Бръз и краткотраен блясък. Гневът и въодушевлението изкарваха мълнии из очите му. Вазов.
|