|
мълчалѝв, -а, -о, прил. 1. Който не обича да говори; неразговорлив. Момъкът седна на своето място, облегна се до стената мълчалив, неподвижен. Вазов. 2. Който се извършва с мълчание; безшумен. Атаката бе мълчалива, стремителна, неотразима ‒ летяха напред без да издават някакъв звук и се запъхтяваха от ярост. Вежинов. 3. Който е изпълнен с мълчание; тих, глух, неоживен. Наоколо нямаше нищо друго, освен мълчаливи долове а тъмни гори. Йовков. 4. Който не е изразен с думи, а другояче. Той стои прав като обвинителен параграф и очите му издават грозен, но мълчалив укор. Л. Стоянов.
|