мълчалѝвост, -ттà, мн. няма, ж. Качество на мълчалив. Той се озовава изведнъж сам, далеко, далеко от света и в присъствието на други един свят, чужд и непознат нему, но който диша, живее и е странно отзивчив в своята мълчаливост. Вазов.