|
мълчàние, мн. няма, ср. 1. Отсъствие на говор, шум; безмълвие. Вървяхме в пълно мълчание. Вазов. Изведнъж настана мълчание. Дори и разговорливите инак жена си затраяха. Кр. Григоров. || Прен. Поет. Тишина, безмълвие. Сякаш земята е някаква дълбока-дълбока бездна и ние лежим на дъното, а наоколо наднича мълчанието, като огромен прилеп. JI. Стоянов. То (кучето) бавно протягаше напред своята шия, допираше муцуната си до земята, а след това, прорязвайки мълчанието на нощта със зловещ вой, почваше полека да вие. Смирненски. 2. Като междум. ‒ за подкана да не се говори, да се пази тишина. Ш-ш! Мълчание! Още малко! Още мъничко! Ал. Константинов. □ Отминавам с мълчание ‒ не се изказвам нарочно по някой въпрос.
|