|
мъ̀ничък, -чка, -чко, мн. -чки, прил. 1. Твърде малък. Мъничките му сиви очи се въртят на всички страни. Елин Пелин. Мишо разпитваше за всичко: и за местностите, които се разкриваха пред погледа му, и за мъничките ниви с широките слогове, през които минаваха. Караславов. Той остана сирак от мъничък. Чудомир. 2. Прен. Дребнав. Онзи с лъст, / с подмилкване съратници събира: / противници на всяка недостъпна / за мъничките хора мисъл. К. Христов.
|