мързелѝв, -а, -о, прил. 1. Който не обича да работи; ленив. Аз те помня тъй ясно. Ти беше / мързелив, вироглав ученик. Хр. Радевски. Той ми е казвал, че е страшно мързелив на писане писма. Вазов. 2. Който изразява мързел. Мързелив изглед. Мързелива физиономия. || Бавен, тромав, ленив. Мързелива походка. 3. Изпълнен с прояви на мързел; ленив. Мързеливи години, никой не ще да работи. Вазов.
|