|
мъркам, -аш, несв. 1. Непрех. За котка ‒ издавам тихи звуци, които напомнят звук на вретено при предене; преда. До мен мърка шарената котка ‒ преде си и тя своето предиво. Влайков. || За овца ‒ издавам звуци на доволство. От овчарника се долавяше как мъркаха овцете, как преживяха. Кр. Григоров. 2. Непрех. и прех. Издавам глухи продължителни звуци; мрънкам, мърморя. А пък Божил ‒ какво ли го боде / та със тояжката си току куца / и мърка нещо. К. Христов.
|