|
мърмòря, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. 1. Говоря тихо неразбрани думи. Като мачкаше и без това невероятно омачканото си кепе, той дълго мърмори нещо неразбрано. Вежинов. 2. Говоря продължително и досадно, като изразявам някакъв укор, неодобрение, неудоволствие. Тълпата го остави да мине свободно, само мърмореше и стана по-безпокойна. Вазов. А в къщи жената / ще ми мърмори до тъмни зори, / че съм донесъл аз малко пари. П. П, Славейков.
|