|
мърся̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. 1. Правя нещо да стане мръсно, нечисто; цапам. Тука полите на Трапезица, мити от буйната Янтра, са застроени с ред кожарски фабрики, които развалят въздуха и мърсят реката. Вазов. 2. Прен. Опетнявам, опозорявам, осквернявам. Не са доволни хората от управлението и туй то! Какво дирят немски шваби, та мърсят земята ни. Кр. Григоров. 2. Остар. Диал. Ям блажно през пости. мърся се възвр., страд.
|