|
мъ̀ртъв, -тва, -тво, мн. -тви, прил. 1. Който е умрял, който е престанал да живее. Противоп. жив. Кор, изправя се, изцвили и, отронил сетни сили, / грохне мъртъв на земята някой воин поразен. Смирненски. Проклетият човек в тоя същи миг гръмна и кучето се търколи мъртво. Вазов. 2. Прен. В който няма живот, жизненост, оживление. Цялото село изведнъж утихна, пустини о а мъртво. Никакъв шум, никакъв глас. Като че в селото нямаше ни една жива душа. Йовков. Улицата съвсем пуста, мъртва. Вазов. Земята беше гола, още безплодна и мъртва. Йовков. Вековете минават / пред моите мъртви очи. Лилиев. Мъртъв поглед. 3. Прен. Който, няма вече стойност. Мъртви божества. Мъртва догма. 4. Като същ. мъртвият м., мъртвата ж., мъртвото ср. ‒ мъртвец. На колата до ковчега на мъртвата седеше захлупена по очите си Йовка. Елин Пелин. □ Мъртва коприва ‒ растение с листа като на коприва, които не парят. Lamnium. Мъртва кост ‒ бучка от затвърдели клетки, най-често по черепа и по китките на ръцете. Мъртва природа ‒ а) Неорганическа природа. б) Живоп. Картина, на която са изобразени откъснати цветя, плодове, убит дивеч, риба и пр., но не пейзаж или живи тела; натюрморт. Мъртва тишина ‒ пълна тишина. Мъртва точка ‒ а) Спец. Състояние на мигновено равновесие на движещите се части на един механизъм. б) Застой. Мъртви листа ‒ изсъхнали листа. Мъртво пространство (спец.) ‒ пространство, което се заключава между оръдие, което стреля, и мястото на попадението на изстреляния снаряд. Мъртъв език ‒ език, на който не се говори и който е познат само по писмени паметници. Мъртъв инвентар ‒ стопански машини за разлика от работния добитък. Мъртъв капитал ‒ капитал, ценност, която не носи доход. Мъртъв сън ‒ дълбок, непробуден сън. Ни жив ни мъртъв ‒ състояние на вцепенение вследствие на страх, вълнение.
|