|
мъ̀рша ж. 1. Труп на умряло животно, който е почнал да се разлага; леш. Надалеч в простора / орел един плува, бавно се върти / над някоя мърша, що му дъх прати. Вазов. 2. Прен. Пренебр. Слабо, неохранено животно или месо от такова животно. Няма хубави коне. Докарали все едни мърши, да ги хвърлиш на кучетата, и те няма да ги ядат. Йовков. □ Няма стадо без мърша (погов.) ‒ няма общество без хора с някакви недостатъци.
|