|
мъ̀ршав, -а, -о, прил. 1. Който е телесно слаб, изпит. Когато ризата се свлече от плещите му, представи се не тяло, а скелет. Той беше мършав. Вазов. Конете, мокри и лъснати от дъжда, изглеждаха изтънели и мършави, с тънки крака. Йовков. Той бе тънък та висок, с мършаво длъгнесто лице. Влайков. || Без тлъстина. Мършаво месо. 2. Прен. Без особена стойност, незначителен. Мършави произведения на некадърни художници. П. П. Славейков.
|