мъстѝтел, -ят, -я, мн. -и, м. Поет. Остар. Отмъстител. Той (Ботев) постоянно говори с възторг за балканския хайдутин. Само в него той вижда образеца на свободния човек в България, а също и единствен мъстител на турските зверства. Вазов.