мъ̀тен, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. За течност ‒ която е непрозрачна поради смесване с нещо, Противоп. бистър. Македонски съзря едно долче, на дъното на което се жълтееше мътна и разбъркана водица. Вазов. || Който е изпълнен с нечиста, непрозрачна вода. Пред нас пътеката се пресича от широко разляна вада, която се влива в голям и мътен гьол. Влайков. 2. За стъкло ‒ който трудно пропуска светлина; замъглен. Денят в стаята нахлува / през мътните стъкла. Вапцаров. 3. За светлина ‒ слаб, неясен, блед. Мъжделивите фенери... едвам прокарваха мътна и неопределена светлина през мъглата. Вазов. 4. За звук ‒ неясен, неопределен. Из кулисите се чуват мътни шумове на отдалечена битка. Вазов. 5. Прен. Помрачен, безжизнен. Вън от очите ми, вече премрежени и мътни, е животът, и той е тъй далечен. Л. Стоянов. 6. Прен. Разг. Смътен. Поисках да узная вярно ли съм разбрал Павлевите мътни загатвания. Вазов. Мътен спомен. Мътно понятие. □ Ловя риба в мътна вода ‒ използвам чуждо затруднение за лична изгода. Мътни времена ‒ размирни времена.
|