|
мъ̀тя1, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Правя нещо да стане мътно. Мътя водата. 2. Прен. Смущавам. Нека му хората мътят покоя / с клевети безжалостни, с укори груби. Вазов. Мътя духовете. мътя се страд. □ Мътя водата някому ‒ създавам неприятности на някого, преча му.
мъ̀тя2, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. За птица ‒ лежа на яйца, за да люпя пилета. Знаеше гнездата на гургулиците и носеше храна на майките, когато мътеха. Елин Пелин. 2. Прен. Мисля бавно, нерешително. Що ли мъти / таз спитена глава? И сам той ако знай / какво дърдори. П. П. Славейков. мътя се страд.
|